Създател на диетата 40-30-30 е д-р Бари Сиърс. Според основната постановка в нея спортистите, които я прилагат, трябва да приемат 40% от дневните калории от въглехидрати, 30% от мазнини и 30% от протеин. Спомняте си навярно, че традиционното съотношение, което се препоръчва от много специалисти по спортно хранене, е 60-25-15.
Според приобщените към съотношението 40-30-30 при намаляването на въглехидратния прием и увеличаване приема  на протеини ще изгарят повече мазнини. Това от своя стана означава съхраняване на гликогена и повишаване прага на издръжливост. Според тях по-ниският прием на въглехидрати, в съчетание с повишен прием на протеин, съдейства за задържане на ниски нива на инсулин в кръвта. Доказано е, че инсулинът е значим по отношение преработката на въглехидрати, но от друга страна той забавя метаболизма на мазнини. Следователно с понижаване на кръвните нива на инсулина организмът по-ефективно ще изгаря мазнини.

Плюс това високият процент на протеин активира отделянето на глукагон. Глукагонът е хормон, имащ обратен ефект от този на инсулина, тоест той разрешава изгарянето на мазнини. Теоретично спортист, който цели да приеме повече мазнини за енергия, трябва да консумира по-малко въглехидрати (40% от калориите), а повече протеин (30% от кал.) и мазнини (30% от кал.).
Много специалисти в сферата на спорта не приемат тази теоретична постановка. Те се придържат към твърдението, че хранене с 60% калории от въглехидрати, 10-15% от мазнини и 30—35% от протеин ще произведе умерено количество инсулин, чиято основна задача е да метаболизира въглехидратите, а не да складира мазнини.  Според тях допълнителният прием на въглехидрати под формата на добавки преди, по време на тренировки и след това е нужен за възстановяване на запасите от гликоген в организма на трениращите културизъм.