Франк Зейн
След Олимпията през 1980 г. в Австралия се запознах с Майк Ментцер. Вече бяхме приятели с Бойер Ко - той купи една от къщите в Палм Спрингс за мен, а и си разменяхме тренировъчни съвети. След въпросната Олимпия тримата имахме нещо общо: класирахме се трети, четвърти и пети след Арнолд и се чувствахме ощетени и недооценени. В знак на протест не се състезавахме на следващата Мр. Олимпия през 1981 г. Това не доведе до някакви кой знае какви последствия освен че аз изпробвах една от идеите на Майк. А именно повдигането за прасец на един крак.
Винаги съм разглеждал прасците си като една от най-трудно вървящите ми мускулни групи. Всички други мускули растяха бързо, особено бедрата ми. И тъй като специалитетът ми са пропорциите, чувствах, че прасците ми се нуждаят от допълнително развитие. Майк ми каза, че прави повдигане за прасци на един крак на мултифункционална машина на Наутилус и на мен това много ми хареса. Понеже и аз си имах такава машина, реших да пробвам този нов метод. И така, през 1981 правех това упражнение всеки четири дни като единственото ми движение за прасци.

Интересно е да се отбележи, че когато на пазара излезе цялата линия машини Наутилус в началото на 70-те, нямаше калф машина. Артър Джоунс твърдеше, че всичко необходимо за тренировка за прасци е повдигане на един крак, а мултифункционалната машина е чудесен уред, на който това повдигане за прасец на един крак може да се изпълнява. Постави колана около кръста си, застани на покритото с гума долно стъпало, наведи се леко напред от кръста нагоре и си направи повторенията. Пазейки равновесие на един крак, се фокусирай върху вътрешните и външните зони на прасеца. Харесах тази идея, защото знаех колко е ефективно тренирането с дъмбели за горната част на тялото – а това е балансиращо действие.
Повдигането за прасец на един крак е като трениране с дъмбели за прасците. В случай, че не разполагаш с мултифункционалната машина, просто вземи дъмбел в едната си ръка. Макар че никога не съм харесвал този метод, тъй като е по-трудно да се балансира. Оттогава съм си намерил друг начин да правя упражнението, с т.нар. лег бластър. Ръцете ти са свободни и можеш да се хванеш някъде за равновесие и е лесно да правиш повдигане за прасец както на един, така и на два крака. И тъй като тежестите са от двете ти страни, имаш по-нисък център на гравитацията и по-малко напрежение върху раменете и гръбначния ти стълб (нещото, което винаги много съм мразел при конвенционалните калф машини, е натискът им върху раменете).
И така, започнах тренировките си за прасци с една серия от 25 повторения за всеки крак без тежест и след това започнах да прибавям тежест. Добавях по-големи тежести и правех по-малко повторения при всяка следваща серия като правех 6 до 8 серии на тренировка. В края на първия месец правех по 12 повторения с всеки крак със 77 кг и прасците ми пораснаха с 1.5 см. Не лош резултат предвид факта, че те по принцип не ми вървят като мускулна група.
Правил съм и други успешни тренировки за прасци през 48-годишния си тренировъчен опит и съм ги описал в зимния брой от 2004 г. на тримесечното си издание „Изграждане на тялото". Методът, който описах по-горе, е един от най-добрите.