|
Джери Брейнъм Причината вдигането на тежести да води до по-големи резултати откъм мускулен размер и сила е, че поставя по-голям акцент върху мускулите в сравнение с други упражнения от типа на стречинг или аеробика например. Мускулът реагира на стреса чрез адаптация и това води до подобрен синтез на мускулния протеин. Това в общи линии е начинът, по който мускулите растат. Какво се случва в мускула след тренировката е много по-сложен въпрос. На молекулярно равнище мускулният растеж е прецизна симфония, включваща имунната система, процеси на възбуждане, отделяне на хормони и структурни изменения. Макар че знанията какво се случва в мускула по време на и след тренировка могат да се сторят безполезни за всеки с изключение на учен изследовател, елементарното схващане на вътрешното функциониране на натоварените мускули може да ти помогне да разбереш какво всъщност е правилното редуване на тренировка и почивка, ако се стремиш към мускулен размер и сила.
Какво точно е мускулна хипертрофия? Терминът хипертрофия означава „прекомерен растеж" и що се отнася до мускулите се схваща като уголемени мускули, обикновено развити чрез тренировки. Съществува дебат в сферата на физиологията дали мускулите се уголемяват в резултат на прибавяне на нови мускулни влакна - процес, наречен хиперплазия, при който съществуващите мускулни влакна се делят и така образуват нови, или пък мускулите растат при удебеляването на вече съществуващите мускулни влакна. Сценарият с удебеляването на мускулните влакна е общоприетото схващане. Някои изследвания, сравняващи световноизвестни спортисти с нетренирани студенти показват, че мускулните фибри и на двете групи имат подобни измерения, гледани под микроскоп, макар че бодибилдерите очевидно имат много по-големи мускули. По-късно проучвания показаха, че бодибилдърите имат много повече мускулни фибри от нетренираните студенти. Хипотезата е, че дългогодишните интензивни и тежки тренировки водят до хиперплазия на мускулните влакна. 
Мускулният размер е свързан с противоречивата област на мускулните фибри и тяхната плътност. С удебеляването на мускулните фибри в резултат на компенсационния ефект от тежките тренировки, мускулите стават по-големи и по-силни. Големите мускули обаче не винаги са силни. Мускулната сила се определя от комбинация от фактори, включващи благоприятни механизми и съединителна тъкан. Най-важно е увеличаването на мускулните свиваеми протеини и по-точно актин и миозин. Някои патологични състояния представят именно големи, но, парадоксално, слаби мускули. Пример за това е акромегалията, обикновено резултат от малък тумор в предната хипофизна жлеза, който причинява отделянето на големи количества растежен хормон. Хората, страдащи от това заболяване от ранна възраст, израстват много високи, с големи, но слаби мускули. И действително, по-голямата част от изследванията върху спортната употреба на растежен хормон заключават, че той води до по-големия мускулен растеж, но без съпътстващо увеличение на силата. Растежният хормон води до увеличаване на съединителната тъкан в мускулите, но не влияе на контрактилните протеини, които са крайпътния камък на мускулната сила. |
Коментари
RSS на коментарите по тази тема