Джери Брейнъм
Тестостеронът със своите синтетични  варианти  (познати като анаболни стероиди) е основният хормон, свързан с увеличения мускулен размер при повечето хора. Някои изследвания от последните години показаха, че тестостеронът директно активира сателитните клетки, което обяснява до голяма степен анаболния му ефект.  Има логика в това, след като е известно, че сателитните клетки произвеждат андрогенните рецептори, които се свързват с тестостерона.
При животните и хората тестостеронът увеличава броя на сателитните клетки в мускулите. Той също взаимодейства с хормона на растежа и с IGF-1, като предизвиква локалното отделяне на IGF-1 в мускулите. Всъщност, тестостеронът подсилва влиянието на IGF-1 върху мускулните клетки, което обяснява защо някои спортисти го приемат заедно с растежния хормон и IGF-1.
Важността на тестостерона, що се отнася до качването на мускулна маса и сила, е илюстрирана в едно изследване.

Двадесет и двама млади мъже, всички с първоначален опит в областта на силовите тренировки, били разделени на групи. Едната група получавала вещество, наречено госерелин (З.6 мг), а другата – безвредно вещество. Госерелинът възпрепятства гонадотропин-отделящия хормон в хипоталамуса, което прекратява произвеждането на тестостерон в тялото. Участниците в експеримента били инжектирани подкожно с това вещество на всеки четири седмици в продължение на 12 седмици. И двете групи правели силови тренировки в продължение на 8 седмици.
Веществото потискало както общия, така и свободния тестостерон в приемащата го група до степен нивата на  тестостерон при участниците да спаднат 10% под нормалното. Тези в плацебо групата, които не приемали активното вещество, отчели значителни резултати от тренировките. Мъжете от групата на госерелина не наддали изобщо откъм мускулен размер или сила. Дори напротив, те отчели качване на телесните мазнини.
Липсата на тестостерон в групата на госерелина довела до понижаване на IGF-1, което на свой ред довело до по-трудно възстановяване на мускулите заради намаления брой на сателитните клетки. Тестостеронът потиска и действието на кортизола, катаболен надбъбречен хормон, отделян по време на тренировка. При метаболитен профил, който изключва тестостерона, като същевременно оставя ефекта от кортизола необуздан, неизбежно се стига до застой в качването на мускулна маса и увеличаване на телесните мазнини, особено в трупа.
Интересното е, че двама от участниците в групата на лекарственото вещество отчитат невероятно качване на чистата телесна маса, въпреки ниските си нива на тестостерон.
Авторите обясняват очевидната аномалия като отбелязват, че надбъбречните жлези произвеждат 10% от андрогена при мъжете, които не са потиснати от веществото, приемано в този експеримент, тъй като то въздейства само върху хипофизната жлеза. IGF-1, MGF и други растежни фактори може да не са били засегнати при тези двама млади мъже, но може да се смята, че те са изключение от правилото, тъй като изследването ясно показва, че липсата на достатъчно тестостерон спира мускулния растеж при повечето хора.