Екип от канадски учени твърди, че само едно единствено сътресение на мозъка и изпадане в безсъзнание в началото на спортната кариера на един атлет, може да се отрази на паметта, вниманието и времето за реакция 30 години по-късно, когато дори вече индивидът не спортува.
Според ръководителя на изследването, засягащо този проблем, Луи де Бомон от Монреалския университет последиците от подобна травма могат да се проявят и след 30 години и могат да станат причина за нарушения в познавателните и двигателните функции на мозъка, когато спортистът остарее.
Де Бомон изучавал поведението и реакциите на бивши спортисти, достигнали възраст 50-65 години, като голяма част от тях в младостта си се занимавали с хокей.

18 от тях по време на спортната си кариера са получавали сътресение на мозъка, а 21 никога не са имали травма на главата. В момента на изследването всички били здрави и нямали никакви оплаквания. С бившите спортисти били проведени различни анкети, мъжете изпълнили много тестове за проучване на паметта, вниманието и реакциите. Всички, които били изпадали в безсъзнание поради сътресение на мозъка, отчели по-слаби резултати, независимо от доброто си здраве в момента.
Де Бомон прави извод, че „спортистите  трябва да бъдат точно информирани за опасностите, които крие сътресението на мозъка, за да преценят рисковете на спорта, с който се занимават и евентуалните последици от това, ако той предполага травми на главата”. Особено важно е какво решение ще вземе даден спортист, след като веднъж вече е получил мозъчно сътресение. Той трябва да прецени дали да продължи спортната си кариера и да се изложи отново на риск, или да прекрати тренировките си в определен спорт.