Автор: доц. Владимир Боянов д-р
Негативните страни от продължителния основен период
През основния период се наблюдава постепенно намаляване до достигане на критични стойности на метаболизма при фитнес-културистите и това намаляване е толкова по-голямо, колкото по-голяма е неговата продължителност и величината на повишаване на телесното тегло. Много културисти считат, че разнообразното и значителното по количество и калоричност хранене, съчетано със съответната интензивна тренировка, задължително води и до така желаната мускулна хипертрофия, основавайки се на факта, че повишените нива на холестерол в кръвта продуцират съответно и по-високото производство на стероидите - тестостерон, прогестерон и др. Подобен механизъм действително действа в организма на човека, но само в строго ограничени граници. Изследванията показват, че при приемането на богата на холестерол и въглехидрати храна, както и при продължително гладуване, биосинтезата на половите хормони се
потиска, а намаляването на тяхната продукция, както при мъжете, а така също и при жените, води до повишено превръщане на въглехидратите в масти. За съжаление проблемите с бързото увеличаване на телесното тегло не се ограничават само с редукцията на половите хормони. Повишеното ниво на свободните мастни киселини в кръвта потиска секрецията на растежния хормон, а известно е също така, че липолитичните хормони - катехолини, глюкагон, вазопресин, соматотропен хормон и др. активират увличането на мастите като гориво.

Интересното тук е, че растежният хормон предизвиква изчерпване на мастните депа, без да увеличава разхода на протеини. В резултат на положителния хранителен баланс, провеждан продължително време, рязко се увеличава продукцията на инсулин, имащ парадоксален ефект в контекста на културистичните изисквания. От една страна той стимулира постъпването на аминокиселините в клетките и тъканите, а от друга директно потиска изгарянето на мастите и засилва мастното отлагане. Дори и само този показателен хормонален пример с ефекта на инсулина категорично посочва, че постигането на обемна и релефна мускулатура едновременно е по-скоро добро пожелание, отколкото реалност. Попаднал в подобна неблагоприятна ситуация, културистът може да продължи да увеличава телесното си тегло преди всичко за сметка на повишаване на мастната тъкан. Така на практика желанието за големи мускули често довежда до ограничаване на мускулната хипертрофия - т.е. тук наблюдаваме типична форма на „вредна адаптация". За съжаление често срещаме по залите, а дори и на състезателния подиум културисти с подпухнала и неоформена телесна маса без необходи мия релеф и сепарация.

Обичайният отговор обикновено е, че тези 4-5 и повече години, през които те са тренирали единствено за натрупване мускулна маса, са все още недостатъчни, но след още 2-3 години, когато ще са достигнати мечтаните габарити, те най-после ще променят тренировката си и ще постигнат липсващата мускулна релефност. За още по-голямо съжаление обаче големият труд и амбиция не дават нужния резултат и много често разочаровани те се оттеглят от спорта.
В какво грешат те? Откъде се появи тази вредна адаптация, водеща до плато и застой?
Най-обобщеният отговор е неспазване на природните закони, свързани със сезонните промени. Още по-точно би могло да се посочи, че всеки наш съвременник се явява последно поколение на стотици хиляди наши предци, живели в трудно съжителство с природата, приспособявайки се към суровите й изисквания и най-вече със сезонните й изменения, като еволюционно са формирали инстинктивен стремеж към натрупване на мускулна маса и мастна тъкан през есенно-зимния период и съответно тяхното редуциране през лятото. Дори и сега тези промени ясно се забелязват в рамките на 1-5 кг при нетрениращи хора, независимо от сравнително комфортния бит, при който живеем. Така постепенно отговорихме и на поставения въпрос защо не трябва да насочваме подготовката си за мускулна маса през лятото и съответно да редуцираме мастната тъкан през зимата. Оттук логично следва, че продължителната многогодишна подготовка, насочена единствено към мускулна хипертрофия, не може да бъде ефективна от културистична гледна точка и здравословна в хуманен аспект.
Всичко това налага фитнес-културистите да включват задължително в годишния си план един условен състезателен период, за предпочитане през лятото. (бел. на ред. -  условно казано летен период)
Тактика през лятото:
силова тренировка, аеробика, хранене
Дори и тези, които никога не са се задълбочавали в културистичната методика, знаят и свързват състезателния период с редуциране на телесното тегло. Това обаче съвсем не означава, че всеки път, когато кантарът показва все по-ниски стойности, избраният път е правилният.
Един поучителен пример: нека да предположим, че културист А (90 кг телесно тегло, 12% мастна тъкан) провежда тримесечен състезателен
период и в неговия край телесното тегло е намалено до 84 кг, а МТ отново е 12%.                                                       
Анализирайки данните от представения пример, много лесно може  да се констатира, че подобно намаляване на телесното тегло не само че с нищо не допринася, но тъкмо   обратното, изгореното минимално   количество мастна тъкан е съпроводено със значителна деградация на така ценната за всеки културист мускулна тъкан.  С други думи за положително редуциране на телесното тегло можем да говорим само тогава, когато се извършва на фона на видимо намаляване на % МТ, независимо дали става дума за състезаващ се културист или за фитнес-любител. В конкретния случай в рамките на 8-11%. Само тогава относителният дял на мускулатурата ще се повиши, т.е ще  се увеличи телесната плътност, а това поражда две основни предимства:
1. Повишен метаболизъм (позитивен здравен ефект), създаващ сигурен пиедестал за мускулна хипертрофия и мастно изгаряне през следващия подготвителен период  (септември - май).
2. В строго културистичен план - релефна, сепарирана и изразена мускулатура.

Продължава - Силова тренировка – състезателен период