Пчелната отрова може да се използва при различни заболявания, но това трябва да става под контрола на лекар специалист.
Пчелната отрова представлява безцветна, гъста течност с характерна миризма на мед и с горчив парещ вкус. Тя има кисела реакция (рН на водния разтвор – от 4,5 до 5,5) и относително тегло 1,131. Оставена на въздуха, бързо се втвърдява и се освобождава от летливите си съставки. Разтваря се лесно във вода, а по-трудно – в мравчена киселина и 60° спирт. Пчелната отрова влияе върху гладката и напречнонабраздената мускулатура, като предизвиква в нея токсично съкращение, подобно на предизвиканото от ацетилхолина.
Познато е понижаващото кръвното налягане действие на пчелната отрова върху съдовете, при което се увеличава пропускливостта им.
Въведена в организма, пчелната отрова предизвиква местни и общи явления. Местните се дължат на липоидната съставка и се изразяват във възпалителна реакция на мястото на приложението — зачервяване, оток, затопляне на кожата, парене и болка. Понякога възпаленото поле заема голям участък. Местната реакция може да се появи веднага, след няколко часа или дори след 48 часа. Лигавиците и конюнктивата реагират по-силно и в тях пчелната отрова може да предизвика траен процес.

Общите явления се дължат на токсичното действие на отровата върху централната нервна система. Някои организми имат повишена свръхчувствителност към отровата и при ужилване от пчели може да се стигне до тежка алергична реакция, която понякога завършва със смърт.
За външно приложение пчелната отрова е във вариант на линимент или унгвент. Линиментът може да бъде приготвен с камфор или метилов салицилат.
И при двете форми на приложение препаратите имат противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, поради което могат да се използват при ревматични и ревматоидни артрити, мускулни и ставни болки, деформиращи артрози, спондилартроза, периартрити, бурсити, тендовагинити; радикулити, неврити, невралгии, лумбаго, ишиас, дискова херния; ендартериити, тромбофлебити, атерсклероза на крайниците, негнойни възпалителни инфилтрати; акроцианоза, болестта на Рейно и други смущения в периферното кръвообращение, навяхвания, спортни травми, профилактика и лечение на измръзвания; рехабилитационни процедури.
Лечението с линимент и унгвент започва при отрицателна биологична проба. Около 2 см изстискано от тубата съдържание или 2-3 капки линимент се втриват върху 2-3 кв. см. от кожата на предмишницата. Ако до 24 часа на мястото не се получи силно зачервяване, сърбеж и подуване, лечението продължава. Втриваните количества на болното място се увеличават до достигане на нормална оптимална доза, която не превишава 1/3 от флакон или 1/3 туба от 18 г, или 1/8 туба от 45 г.
Продължителността на лечението е 2 до 8 седмици.
По материали от книгата „Пчелните продукти – храна и  лекарство”, Ст. Младенов