Списание Journal of Nutrition публикува съобщение за изследване на екип от японски учени, които смятат, че са открили начин за отслабване  на основа аминокиселината изолевцин. Виж: Изолевцин.

Експериментът е проведен в лаборатория. В диетата на животни 45% от калориите били от мазнини. В храната на половината от животните  била включвана аминокиселината изолевцин. Тази група  повишила с по-малкo теглото и имала по-ниска концентрация на инсулин от групата животни, неприемащи изолевцин.  Нивата на глюкоза, триглицериди и мастни киселини останали непроменени. Предстоят  проучвания дали изолевцинът може да се прилага при хора с наднормено тегло и затлъстяване, тъй като отдавна е известно, че подобрява метаболизма.
Човешкото тяло не може да произвежда изолевцин. Човекът го приема от: месо, яйца, риба, леща, черен дроб, кашу и др.

Недостигът на изолевцин се среща само при хора, в чиято храна има дефицит на протеини. Симптомите на такъв дефицит са: главоболие, виене на свят, умора, депресия, раздразнителност. Дефицит на изолевцин може да се сбърка лесно с хипогликемия.
За възрастни нуждата от изолевцин е – 12 мг на килограм телесно тегло, но тази доза е минимумът средно на ден, за да се предотврати недостиг на аминокиселината.
Ако се приема изолевцин като добавка, трябва да е в баланс с другите две аминокиселини: 2 мг левцин и валин за всеки 1 мг изолевцин.
Прием на по-високи дози изолевцин не е свързан с рисковете за здравето при повечето хора, но при заболявания на бъбреците или черния дроб е необходима консултация с лекар.
Завишени дози изолевцин оказват значим диуретичен ефект.
При спортисти, чийто спорт е свързан с тежки физически натоварвания или висока надморска височина, често се налага допълнителен прием на изолевцин.
Дали аминокиселината ще помогне на хората с наднормено тегло, предстои да се докаже.