За нещастие скъсах
сухожилието на
бицепса си в безумен инцидент по време на работа - разкъсах бицепса от костта само 1 седмица преди състезанието. На следващата седмица претърпях операция, за да възстановят
сухожилието, така че една цяла година на здрави тренировки и диети бе пусната в канала.
През 2001 г. бях изключително мотивиран да се възстановя от тази тежка контузия (след почти 4 месеца без тренировки след операцията) и да се състезавам отново. Казах си, че ще се завърна и ще изляза на подиума в най-добрата форма, в която някога съм бил. Насочих усилията си към
Natural Olympia в Хавай през ноември.
Когато най-накрая бях готов да се върна към
тренировки, след като ръката ми бе напълно възстановена, бях само
мазнини и тежах едва 100 кг. Тренирах изключително здраво и полагах много
строга диета в усилията си да възстановя предишната си физика. Усилията ми се отплащаха, като не спирах да качвам
мускулна маса и
сила с всяка изминала седмица, като успоредно с това свалях излишните мазнини от тялото си. След 20 седмици на желязна диета бях доста далеч от физиката, която представих в Гърция четири години по-рано. Бях плосък заради прекаляване с диетата, а и все още не бях здрав като скала, за да направя пробив в състезанието. Беше неудобно като бивш шампион да се класирам извън топ пет на Natural Olympia през 2001 г.
През 2002 г. реших да се върна по-голям и по-добър от всякога. Тренирах като маниак веднага след края на състезанието през 2001 г., полагайки усилия да увелича намалялата си
мускулна маса. До пролетта на 2002 г. бях постигнал най-голямото си
тегло през целия ми живот - 111 кг.
Тялото може да понесе точно толкова наказание, преди да достигне точката си на пречупване. Това беше далеч преди да започна да изпитвам постоянна
болка в лявото си рамо. Бях принуден да оставя движенията с
тежка щанга настрана; замених дъмбелите с упражнения на машина. Седмици след излекуването на травмата правех
мъртва тяга с 205 кг и изпитвах огромно напрежение в долната част на гърба си.
Веднага оставих щангата и прекратих тренировката си. Помислих си, че е просто мускулно разтежение, което ще отмине след няколко дни почивка. След като си взех една седмица почивка от залата, открих, че състоянието на гърба ми не се е променило въобще. Отидох при човека, който чрез манипулации лекуваше гръбначния ми стълб.
Диагнозата ми не беше такава, каквато исках да чуя. Не бях разтегнал само
сухожилие в долната част на гърба си, но и връзка в долната част на гръбначния си стълб. На
връзките и
сухожилията им отнема много повече време да се възстановят, отколкото на мускулите, и знаех, че ме чака дълъг период на възстановяване.
С две сериозни контузии по едно и също време бях достатъчно умен, за да изчакам до следващата година. Бях решен да преодолея травмите си и въпреки всичко да се върна на подиума във върхова форма. С наближаването на състезанието разбирах, че това няма да бъде моята година.
Травмата ми беше оказала лош ефект върху
тренировките ми за гърди и рамене, а контузията в долната част на гърба се бе отразила върху тренировките ми за крака и гръб. „Момичешките" ми тренировки нямаше да ми спечелят първо място, в което и да било състезание по културизъм.
Стигнах дотам да се състезавам в по-ниска категория в сравнение с тази, в която се състезавах досега, но все още не бях достатъчно здрав, за да се надпреварвам за първото място. Класирах се на приличното 4-то място на
Natural Mr. Universe през 2002 г. и още повече се ядосвах за пропускането на върховата си форма отново и отново. Щях да се пробвам още веднъж през 2003 г., но след първия месец от диетата ми ми изглеждаше сякаш бях тръгнал по същия път. Телесните ми
мазнини се топяха бавно. После контузих долната част на гърба си докато правех тежко
гребане с Т-щанга. Това беше краят на плановете ми за състезание през 2003 г.
Да се откажа или отново да се състезавам?
Станах на 40 през 2003 г. и започнах да се чудя дали не съм твърде стар, за да се състезавам на върха на възможностите си отново. Знам, че
бодибилдингът много се различава от футбола, бейзбола или баскетбола и че много бодибилдъри не достигат до зенита си преди да са навлезли в 30-те и 40-те си години.
Крис Дикерсън спечели Мистър Олимпия на 43,
Албърт Бекълс достигна до апотеоза на възможностите си, когато беше в края на 40-те и началото на 50-те си години. Дори настоящият
Мр. Олимпия Рони Колман спечели седмата си титла на Мр. Олимпия през 2004 г. на 40-годишна възраст. Бодибилдингът, за разлика от повечето спортове, не е ограничен само за млади състезатели.
С цялото ми уважение към тези шампиони, аз се състезавах, без да ползвам
стероиди и други подобни вещества. Достигайки средните си години естествените нива на
тестостерона и
хормона на растежа ти започват да намаляват. Това има сериозен ефект върху мускулната маса, силата и депозирането на телесни мазнини. Ползването на стероиди и хормон на растежа могат да направят много за подобряването на тази ситуация.
В допълнение към възрастта ми, аз се борех с теглото и бремето на 25 години усилени тренировки. Сигурен съм, че си чувал поговорката „Не става дума за годините, а за натрупания опит”. След десетилетия на тежки клякания,
мъртва тяга,
гребане с дъмбели,
лег и
войнишки преси, тялото започва да се бунтува. Моят лекар добре огледа няколко рентгенови снимки на гръбначния ми стълб и ми каза, че дори да изглеждам добре отвън, изглеждам грозно отвътре. Дисковете в долната част на гърба ми станаха компресирани, което направи упражнения като тежки клякания, мъртва тяга, гребане с Т-щанга и гребане с дъмбел много трудни за изпълнение, без да се стига до тежки контузии в долната част на гърба.
Също така забелязвах промяна в
метаболизма си в сравнение с предишните пет години. Бях кльощав преди да започна да се занимавам с бодибилдинг, така че качването на мускулна маса винаги е било предизвикателство за мен. Когато бях в 20-те и началото на 30-те си години, най-добрият начин да съм голям и силен естествено бе да се тъпча извън сезона. Ядях между 4000 и 5000
калории на ден и тренирах изключително здраво в опитите си да прибавя няколко килограма мускулна маса. Теглото ми се покачи до нива между 105 и 110 кг. Въпреки че неизбежно прибавях и мазнини, докато се тъпчех, бях способен да изградя повече мускули, което оказа ефект, когато спазвах диета и се качих отново на сцената. Прибавените калории и въглехидрати ми помагаха да вдигам по-големи тежести в залата, което означаваше повече мускулна маса.
След
травмата на бицепса ми през 2000 г. въпреки всичко забелязах, че стратегията с тъпченето вече не работи така добре, както в миналото. След като навърших 35-годишна възраст, поемането на повече от 4000 калории изглежда прибавяше много повече мазнини, отколкото мускули. Плюс това не можех и да тренирам толкова усилено, колкото преди заради всички контузии.
Въпреки всички тези препятствия, желанието остана непрестанно силно. Няма да се откажа, преди да постигна целта си да се кача още веднъж на подиума във върхова форма и да спечеля още една титла. Също така знаех, че ми е нужна различна стратегия. Припомних си поговорката:,, Ако винаги правиш това, което винаги си правил, винаги ще получаваш това, което винаги си получавал".
Първото нещо, което реших да направя, бе да избегна тъпченето извън сезона. По-голямата част от
теглото, което качвах, бяха
мазнини, а не мускули, а просто беше прекалено трудно да свалиш тези излишни мазнини преди състезание. Хвърлих поглед към опита си от предишните състезания и осъзнах, че винаги съм постигал най-добра състезателна форма в годините, в които не съм допускал теглото ми да надвишава 105 кг. През 2001 и 2002 г. бях достигнал до 108 и 110 кг респективно преди да се подложа на
диета. Нуждата да се отърва от толкова много излишни мазнини направи почти невъзможно постигането на здравия и силен външен вид, който печели състезания.
Втората тактика, която вкарах в действие, беше да променя
тренировките си. Трябваше да се вслушвам в тялото си и да спра да тренирам повече от това, на което бях способен сега. Долната част на гърба ми не можеше повече да понася клякания и мъртва тяга с по 230 кг. Трябваше да открия друг начин да стимулирам
мускулите си и да запазвам размера им, когато бях на диета преди състезание.
Най-накрая, трябваше да променя предсъстезателната си диета. В миналото винаги съм спазвал
високопротеинова диета. Всъщност, за двете състезания, за които бях достигнал най-добрите си състояния - Natural Mr. Olympia през 1992 и Natural Mr. Olympia през 1998 - изяждах от 300 до 400 г въглехидрати на ден. Стига само приемът на калории да беше под 3000 на ден се появявах релефен и готов в състезателния ден. Последните няколко години обаче ми доказаха, че високопротеиновият подход вече не работеше.
Пуснах плана в действие. Планът ми беше да се състезавам на
Natural Mr. Universe през ноември. Тъй като не се бях състезавал от 2002 г, трябваше отново да се класирам за това състезание, печелейки първо на местно или регионално ниво. Избрах турнир, наречен Натурал купа на Америка, провеждащ се в Мичиган на 23-ти октомври. Това беше приблизително 4 седмици преди Натурал Мр. Вселена, но знаех, че трябва да съм в топ форма за класиращото ме състезание или никога нямаше да стигна до голямото шоу.
Източник: сп. Iron Man
Следва