Джон Хансън
Виж: Един Натурал Мр. Олимпия споделя и  Един Натурал Мр. Олимпия споделя – втора част
След 4 седмици на тренировки около контузията си бавно се връщах към упражнения като преси с дъмбели на лежанка, преси с дъмбели от полулег и дъмбел преси от седеж за раменете. Беше бавен и понякога разочароващ процес, но можех да увеличавам всяка седмица тежестите, които ползвах.
Придържах се към упражненията с дъмбели през цялото време чак до състезанието. Дори не исках да пробвам да правя бенч преси, полулег или преси над глава с лост, защото не исках пак да контузя рамото точно преди състезанието. Тактиката изглежда работеше: изградих мускулната маса, която ми беше нужна.
Достигайки до върха си с 6 седмици, оставащи до състезанието, след 18 седмици на диета и кардио, теглото ми беше 96 кг и талията ми беше спаднала на 85 см. Бях свалил 8 кг и 7.5 см от талията си. Въпреки че бях забелязал значителен прогрес, бях разочарован от това, че физиката ми не беше още по-добра. Все още ми оставаше доста път да извървя, за да постигна състоянието и здравината, които обикновено печелят в състезания по културизъм. До този момент тренирах сам, но започнах да тренирам всяка събота с приятеля си и бивш партньор в тренировките Джо Силзър.
След всяка тренировка се отправяхме към стаята за аеробика, където позирах пред Джо, за да даде оценка прогреса ми и да ме снима. Ползвах снимките като проверка за това какво още ми остава да направя.

Когато погледнах първите снимки, правени 6 седмици преди състезанието, осъзнах, че има още много върху какво да работя, ако исках да спечеля първото си състезание. Физиката ми беше все още твърде мека. След като се заехме, с Джо решихме да увеличим кардиото, за да ускорим процеса на горене на мазнините.
Свалянето на килограми и на сантиметри от талията ми беше много последователно до този момент. Талията оставаше непроменена за 2 седмици. Изглеждаше ми сякаш горенето на мазнините по тялото ми ще продължи вечно.
След увеличаването на кардиото на пет дни седмично и придържайки се към стандартната предсъстезателна диета, осъзнах, че теглото и талията ми все още бяха същите. Трябваше да направя друга промяна или нямаше да достигна върховата си форма навреме.
Отново повиках Джо, за да получа мнението му. Джо тъкмо се беше състезавал в NPC Тийм Вселена, завършвайки трети в ожесточено състезание в средна категория и неговите виждания за храненето и добавките ми помогнаха да разбера какво ми трябваше да променя, за да стана релефен отново.
Джо ми предложи да намаля количеството на въглехидратите, които приемам всеки ден и да увелича мазнините. Дотогава пред състезателната ми диета беше 2880 калории с 250-300 г въглехидрати на ден. Ядях по 300 г въглехидрати в дните, в които тренирах, и свалях до 250 г в дните, в които почивах.
Джо ми предложи да намаля въглехидратите до 200 г в тренировъчните и до само 150 в дните ми за почивка. Увеличих приема на мазнини, за да компенсирам по-малкото количество на въглехидратите от приблизително 55 г мазнини до 70 г. С всичките тежки тренировки и кардиото, което правех, чувствах, че е голяма грешка да намалявам въглехидратите и калориите в същото време. Все още се нуждаех от определен брой калории, които да зареждат и поддържат мускулната ми маса.
Резултатът беше мигновен. Започнах да намалявам въглехидратите в сряда и до уикенда, когато пак се срещнах с Джо, за да ме снима, бях с 1 кг по-слаб, а талията ми бе намаляла с 1 см. Джо каза, че наблюдава голяма промяна в сравнение с миналата седмица. От този момент аз бях поел по пътя си.
Пет седмици по-късно излязох на сцената на Натурал Купа на Америка тежащ 93 кг и с талия 82.5 см. Все още бях на косъм от върховата си форма, но мускулната ми маса и пропорциите ми ме отведоха до крайния успех. Това беше първата ми победа от 1998 г. насам и се чувствах страхотно.
Четири седмици след Натурал Купа на Америка пътувах до Калифорния, за да се състезавам в Natural Mr. Universe. Дотогава теглото ми беше спаднало до 90 кг, а талията ми беше стегната и здрава - 80 см. Бях във върхова форма и бях доволен от състоянието, което показах на подиума. Трудно спечелих 2-рото място в състезанието, но все пак бях успял да постигна целта си отново да се състезавам на върха на възможностите си, след като бях разкъсал сухожилието на бицепса си 4 години по-рано.
Най-накрая постигнах целта си.
Въпреки травмите, по-слабия метаболизъм, петте години, в които не достигах най-добрата си форма и неизбежния процес на стареене, бях способен да преодолея всичко това, търсейки правилните отговори, вместо да спра, докато постигна целта си. Победителите никога не се отказват, а отказващите се никога не побеждават - отказът никога не е възможност, щом се отнася до постигане на върхова физическа форма.
Източник: сп. Iron Man