Когато се говори за нормален пулс, се има предвид онази честота на сърдечната дейност, която се установява при оптимални микро-климатични условия, в сутрешните часове, в легнало положение. Стойностите, които се смятат за нормални у възрастни хора, се движат в широки граници. По време на разнообразни изследвания на голям брой американски пилоти на възраст 20 – 30 години честотата на пулса им се е движела от 38 до 110 удара в минута, докато средната стойност за цялата група мъже била 65 удара.
Мъжете, които не спортуват, имат пулс най-често 60 – 70 удара в минута, докато при жените той е 70 – 80 удара. Следователно полът влияе върху стойностите на нормалния пулс. Макар че още при момичетата на 11 – 12-годишна възраст се забелязват различия в честотата на пулса им в сравнение с момчетата на тяхната възраст, тези разлики са подчертани едва след стабилизиране честотата на сърдечната дейност –  към края на двадесетата година. Смята се, че честотата на пулса при жените е средно със 7 – 8 удара в минута по-голяма, отколкото при мъжете.
Пулсът е най-бавен при легнало положение на тялото, при седящо положение нараства с 4 – 5 удара в минута, а при изправен стоеж с около 10 – 15 удара.
Трябва да се знае, че пулсът на пушачите е по-учестен от този на непушачите.
Възрастта също влияе много върху честотата на пулса.
Възниква въпросът влияе ли конкретното време от деня върху пулса.

Честотата на пулса в покой се променя в течение на 24 часа. Най-бавен е той между 2 и 4 часа след полунощ, а сутрин се поддържа на ниво, близко до най-малката честота. Поради това най-добре е пулсът в покой да се измерва рано сутрин преди ставане от леглото. През деня честотата на пулса расте и тогава, когато тялото е в покой, като стига максимума си между 12 и 16 часа. След това постепенно намалява. Смята се, че тези промени имат условно рефлекторен произход и са във връзка с дневния ритъм на живота.
Пулсът варира и по време на сън. Честотата му прогресивно намалява с 2 – 10 удара в минута по време на първите часове, а след това нараства във фазата, която предхожда събуждането.
Температурата на външната среда променя значително пулса. Когато човек се къпе в топла вода или изобщо, когато времето е много топло, честотата на пулса нараства с 10 – 15 удара в минута. През лятото сърцето работи по-бързо, което обуславя и по-голямата консумация на кислород, а следователно и по-големия енергоразход.
Определено влияние върху редица физиологични функции, на първо място върху честотата на сърдечната дейност и скоростта на настъпване на умората, има и промяната в атмосферното налягане. Ниското атмосферно налягане ускорява честотата на пулса в покой.
Поради влиянието, което метеорологичните фактори (температура, влага, студ, атмосферно налягане) имат върху сърдечната дейност и другите физиологични функции, не трябва да се учудваме на промените на човешката работоспособност, които настъпват при промяна на тези условия. Впрочем можем да посочим много примери от спортни състезания, когато поради тези причини се е стигало до поражения и в срещи, които вече са изглеждали спечелени.
Психичните преживявания значително влияят върху темпото на сърдечната дейност. Неочакваният страх забавя пулса, а възбудата, гневът и въодушевлението го ускоряват. В спорта е известно бързото ускоряване на пулса преди старт, т. нар. стартово състояние. Самата мисъл за предстоящото състезание и разговорът за него предизвикват промени във физиологичните функции, на първо място в пулса, макар че организмът в това време се намира все още в състояние на покой. При тези емоционални състояния и в зависимост от тяхната сила и продължителност може да се стигне до нерационално изразходване и нецелесъобразно изморяване.
Умствената работа ускорява честотата на пулса с 2 – 3 удара в минута. Интересно е, че до тази промяна се стига само при отворени очи. Ако очите на умствения работник са затворени, такава промяна на пулса не се установява.