- доц. Владимир Боянов д-р
Изключително използван метод, изразяващ се в последователното изпълнение на две упражнения, натоварващи преди всичко антагонистично разположени мускулни групи най-често на крайниците. В сравнение с пасивната почивка, той довежда до повишаване на работоспособността след настъпила вече умора в натоварените мускулни групи след активизиране на техните мускулни антагонисти. Една от идеите, заложени в този принцип, е в поддържането на непрекъснат кръвопоток към работещия крайник, който чрез артериалната проводимост от една страна снабдява работещите мускули с необходимите хранителни вещества, а от друга, посредством венозната мрежа ефективно отстранява метаболичните остатъци, но това не е всичко.
Умората предизвиква процес на задържане в нервните центрове на работещите мускулни групи, активизирането на други мускулни групи довежда до зараждането на процес на възбуждане в техните нервни центрове и посредством отрицателна индукция чрез усилването на тонуса на сгъвачите на единия крайник се достига до неговото понижаване в разгъвачите.
Този проверен във времето принцип за размер, форма и симетрия може успешно да помогне на много културисти за развитието на балансирана физика. От една страна наличието на повече от шестотин мускула в човешкото тяло, а от друга - фактът, че във всяка става действат антагонистични мускули, дава огромни възможности за творческо експериментиране. Ако прибавим към това, че не е задължително супер-сериите да се формират само от антагонистични мускулни групи, става ясно, че възможностите в това отношение са неограничени.

Независимо от това възможно теоретично многообразие, практиката е родила няколко интересни варианта, които са ефективни на няколко фронта:
1. Традиционен - супер-серията е съставена от две упражнения, натоварващи антагонистично разположени мускулни групи в една става (най-често лакътна или колянна).
2. 2. Комбиниран - две упражнения, които нямат атагонистичен характер и натоварварващи различни мускулни групи - кофички и коремна преса.
Очевидно е, че при традиционния вариант се постига масивно кръвонапълване, известно като „напомпване”, което не е така характерно при втория. Качественото напомпване на фона на положителен азотен баланс и всичко това съобразено с индивидуалното възстановяване е процесът, който всички културисти се стремят да достигнат през основния период, защото той е гаранцията за мускулния растеж. Традиционните суперсерии не само създават стимул за мускулен растеж, но чрез повишеното напомпване предизвикват визуален ефект и психологическа награда за това, което се извършва. Тези, макар и странични ефекти, дават криле на културистите да тренират по-усилено и с още по-голям ентусиазъм да се връщат към тренировката на следващия ден.
Независимо че съществуват многобройни варианти не само по отношение на ангажираните мускулни групи, но и по взаимовръзките на супер-сериите с другите принципи и методи, то характерно за супер-сериите е, че те се изпълняват почти винаги чрез пълна амплитуда на движението. По този начин супер-сериите освен изброените по-горе позитивни ефекти поддържат и увеличават гъвкавостта на ставите и еластичността на мускулите. За повишената подвижност допринася също така и фактът, че почти едновременното натоварване на антагонистично разположените мускули не им позволява едностранно да обхванат и частично да имобилизират ставата, а оттам и да не могат да ограничат ставния размах.
Най-специфичната особеност на супер-сериите е нервно-мускулната координация, която се контролира от централната нервна система и се изразява в това, че когато мускулът- сгъвач получава сигнал за съкращаване, то мускулът-разгъвач в същата става получава сигнал за отпускане (възстановяване). Когато това се осъществява последователно, и двата антагонистични мускула постигат по- бързо във времето възстановяване.
Елитните културисти използват някои допълнителни техники, свързани с нервно-мускулната координация, чрез които повишават качеството на извършената тренировъчна дейност. Става дума за т. нар. „шийно-тонични рефлекси” Ефектът се постига оттам, че при отвеждане на шията и главата назад по нервно-рефлекторен път се активизират всички мускули-разгъвачи в човешкото тяло, докато при навеждане на шията напред тонусът се пренася към мускулите-сгъвачи. Така например, когато атлетът при вдигане от лег, полулег, клякане и др. държи напрегнато максимално назад шията и глава си, то това той прави не само от стремеж за биомеханична стабилност, но преди всичко за максимално тонизиране и активизиране на все повече двигателни единици. Това принуждава културистите да навеждат главата си напред, когато натоварват мускулите си сгъвачи.
Следва