- доц. Владимир Боянов д-р
Виж: Супер-серии – първа част
Освен че супер-сериите помагат на културистите да постигнат балансирано развитие, предявявайки оптимални изисквания за всеки мускул, то те, както и другите качествени принципи и методи, помагат и в битката с ограниченото време. Не е трудно да се пресметне, че при добра организация супер-сериите дават възможност тренировката да се съкрати почти наполовина. Проблемът с ограниченото време може да се разглежда от две гледни точки: първата буквално свързваме с проблема на все по-забързания съвременен човек, който все по-трудно намира време за спортуване - знае се, че голяма част занимаващи се с културизъм младежи и девойки са ученици и студенти; втората - базираща се на съвременните биохимични знания, които посочват, че енергетичните запаси в човека сравнително бързо се изчерпват, което принуждава организма да задоволява острите си енергетичните нужди чрез  деградация на мускулен белтък, което е крайно неефективно от културистична гледна точка. Ето защо най- ефективни се явяват 45-60-минутните занимания, проведени чрез повишена тренировъчна плътност, а известно е, че подобна плътност може да се постигне единствено чрез качествените принципи и методи. Супер-сериите се явяват тяхната алфа и омега.
Културистите знаят, че супер-сериите имат преди всичко оформящ, а в по-слаба степен мускулно-изграждащ характер. Това ги отпраща по-скоро към арсенала на състезателния период. Огромното културистично многообразие обаче създава различни варианти, при които е възможно идеята на супер-сериите частично да се запази, поставяйки ударението върху развитието на силата и мускулната тъкан.

Един такъв вариант е т. нар. Супер умножена серия:
1. Екстензия за квадрицепси - 3 серии с 15 повторения с две минути почивка между сериите. 2. Сгъване за мускулите по задната част на бедрата - 3 серии с 20 повторения с две минути почивка между сериите.
Този вид подреждане създава също условия за цялостното мускулно развитие, но позволява и развитието на мускулната сила и издръжливост. При традиционните супер-серии се почива малко между две от тях и не се почива по време на самата супер- серия. Тази форма на тренировка принуждава мускулите да използват повече кислород и да възстановяват АТФ, като по този начин подобряват (увеличават) анаеробния праг. За разлика от тях супер умножените серии имат изграждащи периоди на почивка за възстановяване, което позволява извършването на значително анаеробно усилие във всяка серия, оттам и необходимият стимул за развитие на сила и мускулна маса вече е постигнат. Напълно допустимо е комбинирането между супер умножените серии и супер-сериите с цел постепенното преминаване от подготвителния период към по-екстензивните изисквания на състезателната подготовка. Елитните културисти в края на подготвителния и началото на състезателния период обикновено изпълняват 2-3 супер умножени серии с основни упражнения и завършват с 1-2 супер-серии с локални упражнения.
Става ясно, че диапазонът на приложимост на различните варианти на супер-сериите е изключително мобилен и зависи от много фактори. Независимо от това спазването на основните насоки би могло да спомогне при прилагането на този така популярен метод в практическата дейност:
а) ако този метод се използва от скоро, стремежът трябва да бъде всяка следваща супер-серия да ангажира мускули, отдалечени от преди това тренираната мускулатура, за да се избегне прекаленото натрупване на млечна киселина, а оттам и на умора;
б) напредналите и елитните културисти трябва да изпълняват обединени 3-4 серии от по две упражнения в една голяма серия;
в) супер умножените серии са прекрасно средство за миофибрилизация, т. е. за сила и мускулна маса, докато супер-сериите са най-добри за локална издръжливост, поради стимулация на митохондриалната мускулна тъкан;
г) тъй като културистите се стремят към цялостно мускулно развитие, т. е. - както от митохондриалната, така и от миофибрилната мускулна тъкан, то следва да включват както супер умножени серии (предимно в основен период), така също и традиционните супер-серии (състезателен период);
д) фитнес тренировъчната насоченост изисква редуване на супер умножени със супер-серии като средство за активна почивка и деадаптация;
е) изборът за всяка супер-серия следва да бъде съобразен с индивидуалните възможности на отделния индивид;
ж) да не забравяме, че две упражнения за една мускулна група, изпълнени без почивка, не образуват супер-серия, а комбинация.
Следва обаче да се знае, че класическите супер-серии (активна почивка) са ефективни единствено когато става дума за локална мускулна умора, при обща умора подобна техника е не само нецелесъобразна, но и опасна с оглед на възможната мускулна деградация. Както вече отбелязахме, супер-сериите могат да се формират от най-разнообразни упражнения. Желателно е обаче да се избягват тези упражнения, при които се натоварва първо единият, а после и другият крайник (концентрирано сгъване, натоварване на единия крак и др.). Ако все пак подобни упражнения се включват в супер-сериите, е наложително те да са в края на тренировката.