Споделено от Гюнтер Шлиеркамп
Бицепс 57 сантиметра – как ви се струва?
Не е лесно. Ето какво разказва Гюнтер:
1. При всяка тренировка правя като минимум едно упражнение и за трите позиции на ръцете: прав хват, неутрален и супинация по време на подема. Неутралният хват не бива да бъде подценяван, както правят мнозина.  Например, „чукът”  е абсолютно незаменим за развитието на относително малкия, но много важен за общата форма на ръцете brachioradialis.

2. Обикновено започвам и завършвам тренировката с упражнение за бицепс с обратен хват. В началото на тренировката давам превес на големите тежести, без, разбира се, това да е в ущърб на техниката, а в последните упражнения – на концентрацията. Темпото тук е по-бавно, техниката – суперточна, пауза в пиковата точка – малко по-дълга. Концентрацията е много важна – тя развива връзката между мускулите и мозъка, а това е полезно не само за тренировките, а и за позирането по време на турнирите.

3. Между сезоните, когато интензивността на тренировките не е толкова голяма, аз работя приблизително 45 минути за гръб, а след това 15-20 минути за бицепсите. Пред състезания, в период на интензивни тренировки, правя гърба сутрин, а бицепсите вечер. Естествено, че увеличавам и продължителността на тренировките.
4. Когато не се готвя за състезание, аз не натоварвам бицепсите с много големи тежести. Това не е необходимо, те ще получат достатъчно натоварване, когато работя за гърба.
5. Форсирани повторения аз не правя никога. Да ви кажа честно, аз не разбирам какъв е смисълът партньорът да поеме 80% от натоварването.
6. Аз много следя за правилната техника, но това не значи, че цялото ми тяло е фиксирано и неподвижно. Основното нещо, което трябва да е стабилно, са лакътните стави, а другите части на тялото ми трябва да се държат естествено. Едва доловимо поклащане на туловището не е фатално, стига това да не стане прекалено.